за филма Cowspiracy

Днес гледах филма Cowspiracy и бих искала да напиша няколко реда за него и по-точно за отпечатъка, който този филм ми остави.

Ще започна с оценката, която според мен филмът заслужава, а именно 10/10. 

Има няколко причини, поради която според мен този филм заслужава тази оценка, а именно: 

-оригинална тематика

- всичко, описано във филма е подкрепено с факти

- филмът е подкрепен с личните примери на автора му

-  нагледно, прилежно и достъпно обясняване на зрителя за належащите проблеми и начините, по които можем да ... СПАСИМ ЗЕМЯТА ! 

Като вегетарианец, вероятно съм била сравнително пристрастна, гледайки Cowspiracy,тъй като съм човек,който е направил своя избор много отдавна, още в невръстна възраст..Мисля,че вече сте се досетили, че във филма се говори за вредата от това хората да се хранят с месо и млечни продукти, заради начина, по който този тип хранене се отразява на околната среда и на планетата ни.

 Малко известен факт, е че замърсяването с въглероден диоксид, причинено от множеството животни, отглеждани като добитък, е по- голямо от това, причинено от колите и всичкия вид транспорт на планетата общо. Всъщност, преживните животни изхвърлят в атмосферата метан, който при попадане в кислородна среда ( на въздух) изгаря до въглероден диоксид и произвежда голямо количество топлина, което всъщност играе роля при глобалното затопляне, топенето на ледниците, изчезването на видове, което се случва с по-голяма скорост от когато и да е било в историята на еволюцията на човека.. Трябва също да се има предвид и това, че всички тези животни не само произвеждат въглерод диоксид, но също така изразходват големи количества питейна вода, като една част от нея е просто замърсена от тях и се превръща в негодна, изразходват се и големи количества територии, засети със соя и други фуражни храни, помагащи на добитъка да порасне голям, изразходват се територии, за да може този добитък да се разхожда свободно, като същевременно се изсичат тропическите гори, за да се осигури това място за разходки, а с това изсичане 

измират цели видове, живели там..

Месото допринася и за световния глад - на практика, ако половината от соята, давана на животните, отглеждани за храна, бъде дадена на хора, от третия свят, проблемът с глада ще изчезне..

Филмът хвърля интересна светлина и върху въпроса защо природозащитните организации не говорят за месоядството като за проблем, засягащ околната среда.. На практика организации като  и включително Greenpeace биват финансирани от компании, произвеждащи месо и затова отказват да говорят за този проблем.  

След като вече ви разказах накратко за нещата, за които се говори във филма, ваш е информираният избор дали или не искате да го гледате. Моята препоръка е  Cowspiracy да бъде гледан от възможно най-много хора. Това е филм, способен да промени мисленето и разсъждаването на човека. Както казах вече, у мен остави траен отпечатък.

Имаше и нещо, което очаквах да видя във филма, но не присъстваше - може би са сметнали, че след като не е свързано с храненето, бяга от тематиката. Очаквах да видя броя на животните, които биват отглеждани от козметични компании, за да бъде тествана козметика върху тях. Очаквах да видя това, защото и тези животни имат нужда от изхранване и територия, както и  от питейна вода, а те също замърсяват околната среда.. Поглеждайки от морален аспект, експериментирането с продукти върху животни  също е грешно и безсмислено, поради различията във физиологията на човека и дадено животно, примерно зайче/котка/куче. Същото се отнася и за кожените изделия и за отглеждането и умъртвяването на животни, заради кожата ѝм. 

Мисля, че вече се отклоних достатъчно от темата, всеки който има интерес може да направи своето собствено малко проучване, да остави изводите за себе си , а може и да ги сподели тук като коментар..Всичко е въпрос на собствена преценка.

Приключвам поста с апел към всеки, който е стигнал до този ред: Изгледайте филма! После посетете сайта, или може би първо посетете сайта.. Вие избирате! Бих искала всеки да знае и да помни нещо, което чух в този филм, цитирам по памет:

"Никой не е истински природозащитник и няма право да се смята за такъв, след като консумира месо и млечни продукти."

http://www.cowspiracy.com/  - това е линк към самия сайт, ако някой се интересува. 

*не притежавам авторски или каквито и да било права над тази картинка*

Един пост за..необщовалидностите

Когато  не си от нещастно влюбените хора по света (предимно тийнейджъри) , разбираш,че дългите януарски нощи в студената София (и по принцип, но тъй като в момента съм тук, ще си пиша за локалните проблеми, хаха ) са създадени за идеи,за креативност, за слушане на тонове музика, за котки,нотки, нокти... 
Дългите зимни нощи са най-подходящото време за:
- рисуване на сови
- доброволстване
-планиране на почивки
-планиране на проекти за енергийна ефективност
-чай с вкус на пролет...
или поне за това ги използвам аз..защото живея в Студентски град.
Животът в Студентски град налага граници на нощните птици... Граници, които не могат да бъдат прескачани, поради наченки на добро възпитание, заложени в теб и останали вкоренени там още първите седем години от живота ти, но постепенно събирали прах, бивайки неизползвани, докато в един момент като този не се наложи да се включат в действие... Граници като това да не можеш да отвориш учебник в 3 през нощта, докато съквартирантката ти спи на отсрещното легло..
Животът в Студентски град налага необходимости - като това да знаеш как се обезвъздушава парно, независимо дали на предишното ти местообитание си разполагал с такова, като това да знаеш как се отпушва мивка с подръчни средства.. и под подръчни средства нека се разбира една човешка длан.Не искам да звуча като разглезено дете от провинцията, тези процеси са част от израстването на всеки индивид, просто първата среща с тях оставя трайни отпечатъци, заслужаващи поне два реда в блог. Необходимост да не се храниш навън, защото виждаш нивото на хигиената и разбираш, че храненето навън не е това, което е. Необходимост да виждаш и съзираш отвъд, напук на ограниченията, наложени от средата,за да оцеляваш.
Необходимост да нахвърляш несвързани идеи в блог, за да виждаш как се променяш, защото или светът е полудял или ти полудяваш... а може би "и".
Картинката е част от проект на AIESEC, свързан с доброволческите стажове на студенти в чужбина. #Global Citizen , от който проект аз съм част. 
Авторът на снимката ми е неизвестен и по тази причина не е споменат, всичко останало съм правила на фотошоп самостоятелно, затова моля при евентуално използване да бъда уведомявана за това предварително! 
 Благодаря на всички, прочели този пост, оценявам го :) 

Към всички онези...

Минало е доста време от 16 март, когато писах за последно.
Днес е 26 ноември. Денят!
Денят, в който
- срещнах момичето от асансьора
- реших да стана президент
- трудих се, като част от процеса да сбъдна мечтата си
и обичах, обичах , обичах
Пих кафе и почувствах аромата на канела, също.
Но този пост не е за това. Този пост е за всички онези хора, които носят в себе си детските си мечти и чувстват страх. Страхуват се от това , което може да се случи, когато излязат извън зоната си на комфорт - а именно, когато започнат да работят за осъществяването си.
Затова се обръщам към тях :
Хора, бъдете тези, които сами определят какво ще се случва в живота ѝм.  Бъдете тези, на които, когато ѝм кажат, че едно нещо няма как да бъде постигнато, намират начин, трудят се здраво и после оставят онова чувство на радост всяка своя среща , че няма как (дори не много благородно) да не ѝм завиди човек.
Гребете от живота с пълни шепи ! Бъдете горди с това, което сте! И се опитвайте! Опитвайте се, дори когато мислите, че наистина сте ударили дъното.
 Ще се удивите на колко неща още сте способни!

Тук прилагам картинка с глухарчета, която е от неизвестен автор. 

И ако всичко около мен са знаци от съдбата,
ако ти наистина си молив ,а аз - моливник,
ако китките ми са обрисувани с увехнали цветя,
които си ми подарявал,
и небето е просто килим,
осеян със звезди ,
ако светът е направен от бонбони
и с теб живеем във световъртеж,
ако пролетта и сезоните
(но повече пролетта )
ни принадлежат,
ако костюмът ти наистина е само въображаем
и не мога да завържа очите ти със вратовръзката,
ако каквото и да правя винаги стигам
единствено и само до теб,
и ръцете ми са дълги до глезените
за да мога да те обгръщам напълно,
ако всичко около нас е ефимерно
и живеем на място
колкото измислено, толкова реално,
колкото там някога, толкова и тук и сега,
и аз ставам рано за да ти правя кафе,
а ти ме придърпваш обратно в леглото
и сме заедно като мастилените герои
от тетрадките ми в училище
(единствено и само това научих
 да правя както трябва там)
и дори фрагментите на Указаки
не са по - важни от канелата,
 разсипана върху масата,
и настроенията са просто нюанси на любовта
то значи времето не съществува.
затова ще сме винаги там,
където се срещнахме за пръв път,
където ще останем прегърнати ,
дори и след смъртта.
всичко вече се знае,
всичко е написано някъде.
това е онова, което всеки човек
се надява да срещне някога.
не виждам смисъл да се боря,
то е сякаш те връхлита океан
и оставаш единствено и само по душа
и нищо друго не е останало
дори отломки от дом,
в който някога си живял.
искам да останем вплетени
един в друг и никаква митоза
или друго деление
да не може да ни раздели.
искаш ли наистина
да бъдеш онзи чадър
който ще ме предпази от бурята ?
искаш ли да ме вземеш
заедно със всичката помия
която се излива върху ми ?
обещавам повече да нямам страхове
дори от височини, дори от каквотоидабилодруго.
само остани и позволи
на предреченото да се случи.