И ако всичко около мен са знаци от съдбата,
ако ти наистина си молив ,а аз - моливник,
ако китките ми са обрисувани с увехнали цветя,
които си ми подарявал,
и небето е просто килим,
осеян със звезди ,
ако светът е направен от бонбони
и с теб живеем във световъртеж,
ако пролетта и сезоните
(но повече пролетта )
ни принадлежат,
ако костюмът ти наистина е само въображаем
и не мога да завържа очите ти със вратовръзката,
ако каквото и да правя винаги стигам
единствено и само до теб,
и ръцете ми са дълги до глезените
за да мога да те обгръщам напълно,
ако всичко около нас е ефимерно
и живеем на място
колкото измислено, толкова реално,
колкото там някога, толкова и тук и сега,
и аз ставам рано за да ти правя кафе,
а ти ме придърпваш обратно в леглото
и сме заедно като мастилените герои
от тетрадките ми в училище
(единствено и само това научих
 да правя както трябва там)
и дори фрагментите на Указаки
не са по - важни от канелата,
 разсипана върху масата,
и настроенията са просто нюанси на любовта
то значи времето не съществува.
затова ще сме винаги там,
където се срещнахме за пръв път,
където ще останем прегърнати ,
дори и след смъртта.
всичко вече се знае,
всичко е написано някъде.
това е онова, което всеки човек
се надява да срещне някога.
не виждам смисъл да се боря,
то е сякаш те връхлита океан
и оставаш единствено и само по душа
и нищо друго не е останало
дори отломки от дом,
в който някога си живял.
искам да останем вплетени
един в друг и никаква митоза
или друго деление
да не може да ни раздели.
искаш ли наистина
да бъдеш онзи чадър
който ще ме предпази от бурята ?
искаш ли да ме вземеш
заедно със всичката помия
която се излива върху ми ?
обещавам повече да нямам страхове
дори от височини, дори от каквотоидабилодруго.
само остани и позволи
на предреченото да се случи.